Хората които се отнасят доброжелателно към света и желаят добро и на другите живеят повече. Те са позитивно настроени и това ги поддържа много по дълго време. Това са вече серотонинови механизми в мозъка, които влияят как човека възприема света около себе си – полу-празен или полу-пълен, харесала ли му е разходката или не. Човекът с по високи нива на серотонин е по толерантен, спокоен, всичко му харесва и затова е и благодарен. А комбинацията, серотонин, мелатонин и аминокиселината триптофан произвеждат още по благожелателно отношение.
Обикновено хората питат може ли това да се научи. Може разбира се основно чрез диета, но при такива които е увеличен триптофана, а това е едно от нещата които често липсва при необразованите вегетарианци. Триптофан обикновено се набавя от билки или тропическа растителност. Може да се набави и чрез добавки, но много от тях въобще не се усвояват от нашите организми. И накрая за доброто функциониране на благожелателното отношение на човека е необходима медитация или по правилно казано състояние на медитативност. Но това не е седене на килимче със скръстени крака и пръсти в някаква поза. Основно медитацията е състояние при което мозъка ни трябва да бъде в така нареченото дефолтно (първоначално спокойно, чисто, незамърсено, смирено, балансирано) състояние.
В началото е необходимо да се научим да превключваме вниманието на мозъка от външния контур към вътрешния. А това е може да се случи при определено количество време от 10 до към 25 минути. Така мозъка трябва да достигне състояние при което на бъде намалено търсенето на значими сигнали от външната среда. За една кокошка например значимият сигнал е свързан с това, когато тя се ослушва. Още докато се събуди тя включва всичките си сензорни органи, слух, обоняние зрение, миризми и ги насочва в дадена посока за да разбере дали ще се случи опасност или ще има храна. И когато малкия и мозък реши, че няма нищо опасно, тогава също не заспива веднага а започва леко да поклаща глава, но слухът й например остава включен и работи. Това се случва и при хората. Независимо че човек спи той е оставил да работят някои сензори към значимата посока. Затова някои млади майки дори успяват спейки да хванат бебето докато пада от леглото си. Това е удивително свойство на организма да продължава да наблюдава значимите сигнали. Понякога тези значими сигнали могат да бъдат, новости в интернет, мейл, смс, звън на телефон. В такива състояние не можем да влезем състояние на медитация нито за миг. Напрегнати сме понякога по цял ден. А когато успеем да влезем в него от 10 до 25 минути жестикуларната информация се успокоява, значимите сигнали изчезват и накрая успяваме да превключим от външния към вътрешния контур на „охрана“, на себе си. Само така можем да разберем какво е вътре в нас и да го анализираме. В това медитативно състояние човек може да чуе собствените си мисли, да почувства какво иска, да разбере колко иска.
Когато отида на симфоничен концерт и всички са си изключили телефоните, дори тогава музиката не се явява цел на моето внимание, тя прагматично не е значима. Естетическото състояние пропада, когато има прагматична заинтересованост. Ако се разхождам в гората и получавам прекрасно удоволствие че вървя през тази прекрасна природа, това е естетика. Но когато започна да пресмятам колко кубика дърва има в тази гора и как мога да спечеля от това, това вече е прагматика. Това вече не е и не може да бъде медитация. А когато музиката на талантлив композитор, звучи изпълнена от добър от симфоничен оркестър, тогава тя може да ме съпроводи по моят собствен вътрешен път. Музиката само ми помага да чуя себе си. Аз не гледам музикантите или публиката. Аз слушам мелодията и се настройвам на моето вътрешно състояние. това е най ценно качество на мусиката – да ни доведе до дълбоките ни лични мисли.
Но ако в подобно състояние в което се опитвате да медитирате и в същото време мислите за задачите си, на кого трябва се обадите, на кого какво трябва да напишете, къде трябва отидете утре, това вече не може да бъде медитация, това е просто чиста прагматика. Най доброто и достъпно разбираемо описание засега дадено за подобно освобождаване на вътрешните мисли е дадено в книгите на Кастанеда, как да се откажем от вътрешния си диалог. Как да не разговаряме със себе си, и по този начин да пуснем тези образи да излязат от главата ни.
Същия пример може да бъде даден и за посещение на музей. Ако препускате между залите с ясната цел да обиколите за час целия музей, това няма да доведе до нищо вътрешно полезно. Достатъчно е да влезете дори само в една зала или да се насладите на картините на една тематика.
Когато вървите през гората – медитирайте, когато сте до морето – медитирайте, когато седите пред огъня – медитирайте, но най важното време за медитация е храненето. Ако докато ядете гледате например телевизия, то вашето безсъзнателно ще ви води към това да проектирате директно в съзнанието си, битката с екшън героя от филма, страшния потоп, гангстерската гонка, любовните и емоционални преживявания от 365 епизод на любимия сериал и всъщност най-малкото което ще ви се случва в този момент, е че преяждате, защото вашето безсъзнателно си мисли че това което вижда му предстои.
Когато се храните просто яжте. Защото до огромна степен Вашето тяло е изградено от това което ядете, тъй като то е всъщност химично преобразувана и натрупана храна.
