(САДАНА) 2

Както стана въпрос в предходната част, Садана е най силната формула на нашето съществуване. Чрез нея всеки индивид формира своите навици и така постига своите успехите или неуспехите. Садана още е повтарящо се практикуване на възприетите убеждения и норми, които контролират голяма част от съзнанието ни.

Тези убеждения и поведение са формирани до голяма степен от други личности, като много от тях са неизвестни а от самата личност се формират само няколко процента.

Ето защо тези процеси са толкова важни за успешното ни общуване, както с любимите хора така и с колегите и познатите. А днес, в 21 век общуването между мъжете и жените е сведено до елементарни нива (включващи основно ниските ни страсти) на убеждения и поведение от които страдат и двете съставни на тези съюзи. Днес се счита за съвсем нормално ТОЙ и ТЯ първо да си легнат и чак след това да помислят какво ще правят заедно. Т.е. на първо място е изведен въпросът – дали ще си паснат половите ни органи? Ако това е наред то значи ще се разберем „някак си“. Природните закони са обърнати с краката нагоре.

Например още от малки родителите кроят планове как наследниците им да не работят като тях и да бъдат поне едно ниво нагоре. Започват да им говорят още от съвсем невръстна възраст големите сентенции от живота: „който учи той ще сполучи“; „учи за да не работиш“; „много хубаво не е на хубаво“; „Работата на ум учи“; „Една птичка – пролет не прави“; „занаят не се учи а се краде“; „От работа гърбав се става, но не и богат“; „Крушата не пада по далеч от дървото“; „Който е работен, ще бъде имотен“; „Върви само по утъпкан път“;  “Мъжът не трябва да се страхува и не трябва да плаче“ и много други мъдрости от други разнообразни категории, като например блестящата защитна реакция на хора, които в даден момент нямат никаква идея какво да кажат, срещу някой който е споделил чиста мъдрост – „Мм.. дървен философ“,.

Това сами разбирате, директно означава, че много от нещата които правите с действията си, реално не са ваш избор. Те са ви присаден избор. А после се питате защо не сте щастливи, защо трябва живота да е толкова труден, и трябва да живеете с тези или с онези не толкова приятни хора. Може често да ви се случва някой хора да ви говорят, че сте много успешни, че сте добър търговец, че магазина ви е прекрасен, или че облеклото Ви е много подходящо и модерно. Но въпреки, че някъде вътре във вас разбирате, че това съвсем не е искрено, избирате да го приемете, и след като стъпите с действията си на тази основа, така лично се погрижвате да заблудите и излъжете себе си. Чувствате някак, че трябва да бъдете съвсем друг човек, но просто не намирате смелост да промените това.

А реалността е такава, че е добре ясно да бъде разбрано, че тъй като тази система от натрупани убеждения – САДАНА не се формира за един ден а е била повтаряна във времето много пъти, тя е програмирала вашия мозък, и по този начин създава мислите и действията ви. Какво се случва реално: до около петата година фонтанелата на мозъка на човека все още не е затворена. Т.е. черепа все още не се е затварил. Той е открит. Знаете как ако пипнете малките деца по главата отгоре там все още е много меко. При новородените дори може да усетите пулсации. Това ни дава яснота, че до тези моменти от възрастта мозъка все още не е ограничен и затворен от черепа а расте. Той се запълва с информация, създава си синапсични връзки, прави си много конкретни записи и пише своя собствен софтуер на бъдещото си поведение. Казано в друг смисъл мозъка до около петата година е открит за света, не е ограничен и затворен. Дори малкия човек може да има видения, памет от минал живот, възприятия за духовни неща и т.н. Един истински случай може да ви шокира и разбира се, да не повярвате на следното, но то е записано от стресирана майка, когато чула достатъчно добре, как по голямото братче на 3,5 години се приближило към дребосъка на 1,5 година и тихичко му прошепнал – Сашко! Сашко, разкажи ми как изглежда бог, че вече съвсем не помня.

Тук разбира се съвсем спокойно можете да си помислите че това е скалъпена история от някоя религиозно фанатична майка а не близък спомен от духовен живот. Или аз съм си го измислил за да Ви впечатля. За щастие и двата сюжета не са верни, но ако подобна история Ви идва в повече, не се притеснявайте, всичко е наред!

В такива моменти винаги се сещам за един любимите ми реални, съвременни сюжети, където главен герой е малкия Аким Камара, който на три годишна възраст изпълнява 10 минутен концерт за цигулка в G мажор, опус 11 на Фердинанд Кюхлер от „Летящият холандец“. Намерете го в интернет и се забавлявайте, както го прави и дребосъка. И обърнете внимание, как докато изпълнява това толкова сериозно произведение, прекрасния малчуган се оглежда в страни, гледа към облаците, забавлява се и свири с такава лекота. Днес има много подобни примери които можем да намерим заради високите технологии и видео записването. Много малки деца сякаш се раждат с вродени качества като на 30-40 годишни професионалисти. Но когато проследите историята, ще видите че с годините много от тези им качества избледняват и се губят. Вероятно и при вас е имало такива моменти. Вероятно и вашите деца носят (или са носили) със себе си подобни спомени и качества – сидхи.

Моят син когато беше на 7,5 г. често ме побеждаваше на шах, и то с лекота. Днес отново го прави, но вече малко се затруднява.

Едната част на Садана – повтарящите се навици и поведение които са ви внушени, привнесени и инсталирани в съзнанието ви и които са чужди, реално не са персонално за вас. Те са или са остарели или вредят и правят живота ви нещастен и труден. А понякога много труден. Щетите от това се изразяват най-малкото в това, че не можете да бъдете себе си. Т.е. действате по схеми, които нямат никакво отношение към вашата личност.  На съвременен език това може да се опише като вмъкване на зловреден код в личния ви софтуер, който при достатъчно повтаряне, ще ви кара да извършвате странни и безполезни неща, които ще ви отдалечават от вашата същност.

Хората понякога могат да бъдат много уверени че говорейки изразяват личните си разбирания и намерения, и че имат свободата на словото и действията си, но при положение че те са само 5% или по-малко, това означава, че реално изразяват нечия друга и странна, обусловена позиция. Даже нямат представа чия е тя.

Бягството от тежкия селски живот е формирало в много от предходните няколко поколения убеждението, че най-важното нещо е образованието. Основно това! Защо? Защото чрез него са успявали да се изтръгнат от този тежък селски живот и понякога от грубите му страни. И тези които са успели да отидат в големите градове формират в собствените си разбирания абсолютно категорично, че трябва много сериозно да насадят тази парадигма на любимите си наследници. Не за друго а защото им мислят най-доброто. – Трябва да учиш иначе нищо няма да стане от теб.

Ето, днес аз съм над 50г и с три образования, и ако попитате моят татко, той категорично ще ви каже, че моите успехи каквито и да са те, са общо взето недостатъчни. А понякога са случайни или късметлийски. Но това е моят татко и той заслужава и получава моята любов. Но в края на краищата с това нищо не можете да направите. Вие сте длъжни да правите неща свързани с вашата съдба, а не със съдбата на онези, които не променят отношението си към вас. Вие не сте отговорни за тяхното мнение. Вие сте отговорни за своето отношение към себе си. Вие не сте отговорни за това как е прието, как е модно, как е по български. Вие отговаряте за себе си и собствения си живот. Когато умирате ще се интересувате от мнението на само един човек – вашето собствено.

Текст от интернет от анонимна авторка:

• Умирах когато тръгвах на училище, умирах когато кандидатствах във ВУЗ, умирах когато се омъжвах, умирах когато се раждаха децата, умирах когато порастваха и трябваше да получат образование. В края на краищата разбрах, че нямам много време за да започна да живея.

Другата част на Садана, която се отнася до вашите лични потребности и възможности, и която създавате вие самите, ви помага да постигате целите си. Помага ви да увеличите онези малки 5% до много повече и да бъдете освободени.

Увеличавайте разумно тези малки проценти, защото времето е малко. Премахнете онова което вече не ви служи в съвременната реалност и с което не можете да постигате никаква цел. Да, в 1990 или 1992 или 1997 сиренето вероятно е било важно, защото просто в магазините тогава нямаше абсолютно нищо друго, но тези информационни системи трябва да се обновяват както си обновявате операционната система на компютъра или телефона.

В 21 век няма такава нужда от притеснение за калция и костите. Днес имаме нужда от разбирането за това че прекалено лесно се разрушава мозъка и психиката. Днес стреса при жените, ниските нива на серотонин и окситоцин са толкова големи заради две основни причини. Първата е тежкия режим на живот (подразбирайте мъжки) – стремеж към кариера и достижения а втората е отвратителното хранене. Всички продукти стават все по-лоши и по-лоши. Като допълнителна причина можем да добавим режима ни на общуване, който не поддържа и не повдига на необходимите химични и психологични нива на мъжката и женската природа. Тези причини водещи до липсите на серотонин и окситоцин при жените и тестостерон при мъжете, създават сложна дисфункционалност в главния мозък които се проявяват като определени качества на характера.

Една от ярките проявления на тази недостатъчност при жените се нарича „синдром на сковаността на лумбалния пояс“. Това са образувания, вид тъкани към главния мозък, които свързват две отделни области.  Този синдром се изразява в настойчивата и почти маниакална склонност на жената да  получи желаното на всяка цена. – Сега, трябва да направим ремонта. – Но ти си бременна как да стане, а трябва да ходя на работа сега и не мога да отсъствам. А детето ще се появи съвсем скоро и ако трябва и ремонт няма да мога да се фокусирам във всички посоки.

– Аз пък искам сега. Няма да раждам сред тези чугунени радиатори. В конкретния случай жената не разбира, че това не е феминизъм от четвъртата вълна, където тя задължително трябва да отстоява своите желания. Не, това е болест – рязко втвърдяване на лумбалния пояс. Това не е отстояване на личността а подкопаване и разваляне на семейството по причини близки до психическо заболяване. Ако жената не иска да приеме, че при нея има разстройство на нивото на психиката то често резултатът е развод. Това се случва защото тя не вижда друга вариант, друга възможност. Мъжът няма да може да издържи дълго да живее с такава „болна“ жена. Неговите ресурси не му позволяват. При мъжете най често стресът и лошото хранене директно водят към личностна деградация. А тези резултати са още по-вероятни, когато ТЯ или ТОЙ не искат да се лекуват. Когато човек започне да игнорира своето тяло, и състоянието на мозъка, оправдавайки се с:  – Явно имам лош характер и просто съм такъв какъвто съм. Другите да ме приемат такъв!

Това въобще, дори приблизително не е вярно. Жената е искрено любящ човек. Тя е прекрасна съпруга и майка. Мъжът е смел защитник, грижовен, щедър и целеустремен, но понякога и двамата са болна версия на тези качества.

Трябва най-после и двамата да разберат, че могат да действат по друг начин. И когато тези действия са осъзнати, постепенно всеки ще може да променя жизнената си програма. Особеността е тази, че времето е сравнително малко и не е достатъчно да се измени целия диапазон на характера. Но резултатът е че при положение че човек е втвърдил поведението и качествата си на 95%, дори да промени само 10%, усещането за тази промяна се отразява като нова личност и нов живот.

(САДАНА)

Един китайска поговорка разказва за следната житейска формула:

Когато посяваш мисъл, ще жънеш постъпки

Когато посяваш постъпки, ще получиш навици,

Когато посяваш навици, ще пожънеш характер

Когато посяваш характер, ще получиш съдба

Т.е. казано накратко или просто обобщено в едно изречение – за да бъдат постигнати глобални изменения на фона на отдавна сформираните ни характери, са необходими малки, но постоянни стъпки. На санскрит има термин който описва този процес – нарича се Садана.

Садана е най-силната формула на нашето съществуване. Чрез нея всеки един от нас формира своите навици и така постига успехите или неуспехите си. Садана още е повтарящо се практикуване на възприетите убеждения и норми, които контролират голяма част от съзнанието ни.

Защо и с какво, всичко това е толкова актуално днес? Днес не усещаме как заради лично изградените ни в близкото (или не чак толкова близко) минало навици, формирани от повтарящи се постъпки, затъваме все повече и повече в неспособността си да общуваме качествено и хармонично. Днес много хора се борят с тези проблеми и техния основен ефект – те все по трудно успяват да се разбират лесно със своите близки и любими. Това до голяма степен се отнася до нещо много ключово за нашето съвремие – отношенията между мъжете и жените.

Ето как обикновено се случва това: Още от детството ни ни учат, а в последствие и ние на свой ред приучаваме своите наследници, да възприемат дадена информация като краен продукт. Без обяснение. – Просто това е така! И когато една и съща тема се повтаря определен брой пъти във времето, същата се превръща в стабилен навик, в обусловеност, в ригидно (втвърдено, не гъвкаво) разбиране и поведение. След още малко практикуване, същото се превръща в собствена дълбочинна лична философия, която най-вероятно, отново ще бъде предадена на следващите поколения и то забележете – с най добри намерения.

Така в някакъв момент, ще се появи парадокса, че няма да знаете (или няма да помните) откъде точно и поради каква причина сте придобили даден навик. Класическия пример е: как още от детството, някой често ви е повтарял, че трябва да се хапва повече сирене. Може да нямате нищо друго в хладилника, но сирене трябва да присъства. И всеки ден трябва да консумирате определено количество сирене защото е важно. Даже някой може да ви заяви, че ако не обичате да ядете сирене значи имате нещо сбъркано. Но защо? И дежурният отговор разбира се ще бъде: – Защото в него има много калций!

И точка. Никой не пита защо, никой не пита за какво или поне да помисли откъде идва това – трябва. Просто матрица. А после, възпитава същото и в своите деца. Отново без обяснения разбира се.

– Повярвай ми, Мама няма да те кара да правиш нещо което е лошо за теб. Просто хапвай сиренце защото има калций, който е плезен за здравите кости. Това е максимума. Толкова е дълбочината.

Ето една история за жена която сготвила пуйка за един семеен празник. Дошли гостите поприказвали и после седнали на вечеря. Домакинята извадила от фурната вкусно ухаещата пуйка в една голяма тава. След няколко минути една от нейните приятелки се чудила как да попита, но накрая се осмелила: – На отделни части ли сготви пуйката?

– Да потвърдила домакинята. Защо питаш? Нещо не е вкусно ли?

– Има приятен вкус, но е малко е различна, но за пръв път виждам сготвена пуйка на части. Пуйката обикновено се готви цяла.

– Просто моята майка така ме е научила, а и тя винаги така я е готвила. И става много вкусна. Но всъщност можем да я попитаме, защото днес и тя ми е на гости. Поканили майката и тя споделила същите думи. Че нейната майка я е готвила така и така я е научила. На следващия ден майката и дъщерята с огромно любопитство отишли при бабата да изяснят възникналия казус. Бабата се позасмяла и отговорила кратко:

– Когато аз бях малко момиче и мама ме учеше да готвя, бяха много бедни времена и нямахме средства за голяма печка. Фурната беше много малка и за това се налагаше мама да реже пуйката за да се събере в тясното пространство. След това аз наследих тази печка и тъй като много си я харесвах продължавах да готвя на нея.

Ето един прекрасен пример как може една информация да бъде предадена през поколенията, превърната в навик без яснота за причините и произхода. В случая с пуйката разбира се няма нищо негативно. Той е само един прекрасен пример за образуването на твърди навици без знание.

Така всяко малко дете още от ранните си години натрупва постепенно твърди убеждения, някои от които след това с възрастта започват да създават неусетни и невидими проблеми. В този смисъл всеки човек има доста натрупани такива от своето детство. Може да се замислите кои вероятно са вашите имплантирани навици. Може да се запитате, те актуални ли са днес? Адекватни ли са? До колко всеки един от тях ви е необходим?

Поради подобни втвърдени разбирания, вътре в самото семейство, партньорите се карат твърде често помежду си, а при други този сценарий е цял живот. Да, 100 процента гаранция. Само заради подобни, невидимо втълпени малки нюанси от живота, натрупани още в подрастващата ни възраст!

Той казва: Това се прави така – а жената го прекъсва: Не е вярно, прави се по друг начин. Или да вземем отново класиката. Добрият боб се прави в чист вид, само с морков, червен пипер и чубрица казва снахата.

– Не е така, – казва свекървата. Как без малко пиперче или люта чушчица? Че то какъв боб е това? Хм!

– Но, той Иван не харесва люто – защитава се снахата! Нали Ванко? И в този прекрасен момент на Иван му ще му се взриви мозъка какво да отговори – Да или не! И ето ви готова ситуация за уж невинния семеен разговор, който много често се превръща  в кавгаджийски семеен сериал в няколко действия с неизвестен завършек.

Замислете се колко често сте се ругали след други подобни сценарий, било то с съпруга или съпругата си или някой близък, и какво точно сте се мъчили да доказвате един на друг. Вероятно просто не сте могли да приемете, че някакъв предмет е оставен едикъде-си, онези неща са не са подредени както трябва, плодовете се ядат за десерт а не за предястие, на масата винаги трябва да присъстват сол, сирене и червен пипер. Или други подобни от друга категория – че не трябва да се влиза в спорове и ако потърпиш нещата ще се оправят от самосебе си, не бягай и не тропай като ходиш из апартамента че съседите може да спят след нощна смяна, винаги трябва да си усмихнат/а, никога не трябва да плачеш (за момчета, но май не само), като те ударят, удряй и ти, мъжете са свине, жените са глезли и ще ти изпилят мозъка, живота е труден и затова неспирно трябва да се трудиш и т.н.  (извинете ме се за „цветните“ изрази но понякога са полезни за по-голяма яснота)

Могат да се изреждат много подобни примери, постепенно формиращи мисли, след това постъпки, след това навици, разбиране за живота и накрая действия. И така до ден днешен, в който действителността не е съвсем розова и чиста, както е била в началото!

Учените вече съвсем ясно заявяват, че нашата психика се формира до петата година почти на 50 %. Още тогава се създава основата на личната ни система на поведение, създава се личната ни програма. А сега се замислете кой помага за всичко това! Помислихте си че са нашите родители ли? Не, … не са те. Та родителите днес са почти през цялото време и двамата на работа. Най-често това са баби и дядовци, съседи, детски наставници от яслата или детската градина или пък друг вид персонажи, от които сме заобиколени в детството си. Персонажи, които често са поне 30 и повече години по възрастни, които носят своите послания от още по дълбокото минало. Голяма част от тези послания не са в полза на конкретната личност. Много от тях са предавани автоматично, неосъзнато или по лошото – видоизменяни по лична рецепта на посланика, който ги предава според собствения си също изкривен светоглед.

Ето такива са голяма част източниците, които са ви говорили за сиренето и калция, за спанака и желязото. И парадокса накрая се получава, че вие формирате някакви навици а нямате никаква представа кой е източника. Не знаете и  нямате представа кой е автора и каква е причината.

„Всеки ден трябва да се яде сирене за да станат костите Ви здрави“. Това е просто една обикновена обусловеност от вашите пра-пра-баби. Само ако се замислите за миг и разгледате историята, ще разберете, че основната причина да се пропагандира тази обусловеност. В миналите времена масово е била разпространена болестта рахит.

Да, здравината на костната система благодарение на калция е много важно и полезно нещо, но никой не Ви споделя, че днес има неща в живота които, колкото и сирене да сте изяли преди това, съществуват други вещества чрез буквално можете да унищожите калция в организма си.  Втория по големина убиец на калция например е бялата захар. Първото място е запазено за марихуаната и нейните производни. Всеки средно статистически лекар би разпознал по почерняващите или вече почернели зъби, наркоман който се е отдал на тази практика 6 -7 месеца. Но да се върна за кратко на захарта. Тя не разрушава зъбите директно и буквално. Захарта попада първо в кръвта. И за да неутрализира това тялото започва да отделя млечна киселина през жлезите. А за да се неутрализира това свръх отделяне на млечна киселина тялото започва да търси източник, откъдето да отдели много калций. Опитва се да го извлече от костите. Ето това са обичайни химични процеси на тялото.

Също така през последните 20-30 години важни посланици на всякакви „мъдрости“ са режисьорите на  какви ли не чудати телевизионни и филмови продукции, които отново имплантират във всеки подрастващ ненужни послания които в голямата си част не са полезни за конкретната растяща млада личност. А темата за интернет е отделна. Там е нещата са много сериозни. Огромна част от „софтуера“ (разбиранията, възгледите) на съвременните деца се формира от още по-незнайни извори.

Да се върнем към науката. Казахме че, до петата година се формират почти 50% от разбиранията на отделната личност. От петата година до осмата година са се формирали още 30 % от Вашата психика и поведение. Какво се получава до тук? Та вие едвам сте тръгнали на училище и вече сте формирали 80 % от разбиранията си и цял живот ще бъдете заточени с това. Представяте ли си го? А до осемнадесетата година се формират следващите 15 %. Равносметката показва, че на 18 години във вашата глава вече ще бъде изграден 95%,  странен и понякога доста критично заблуден материал, който ще създава вашето поведение, измъкването от което ще бъде почти невъзможно.

Защо това е така ли? Защото без никаква съпротива вие приемате онези малки и постоянни формирани убеждения, прераснали във ваши постъпки а след това и в характер. Защото именно това е САДАНА.

Всички психолози и специалисти са единодушни днес, че един от най големите проблеми на днешните общества е стресът. Хората които живеят в стрес, хора които ядат безконтролно захар, хора които употребяват вещества, губят огромни количества калций. Хора които живеят в отчаяние, безпокойство за близките, за бъдещето също губят големи количества калций извличайки го от костите. Поради това последните често страдат от класически старчески женски костни болести. Е, вероятно малко излишно се фиксирах върху примера за сиренето и неговата обусловеност, но за да бъде по-достъпно разбирането, понякога се налага да се повтори или усили даден пример. Днес, дали много би ви помогнало яденето на повече сирене?

Акцента от друга страна на това отклонение за калция е следния: Калция е полезно нещо, но се оказва че за живота има други много по важни неща, които е добре човек да формира и то с ясното разбиране за какво точно му е това. Оказва се че докато хората формират подобни Садани в главите си, и си създават подобен тип навици, поведение, разбирания и характер, така запълват 95 % от възможностите си. И в един момент ще стане ясно, че за много по-важните от живота неща, като например – как да общуват няма да притежават нужните умения. А на всичкото отгоре най-вероятно вече са им останали само 5 % свободно място.

Ето това всъщност е добрата новина!

Имате на разположение останалите 5 %, въпреки че сте обусловени (задръстени сте) с останалите 95 % и то забележете – от неизвестни автори. Затова внимавайте с вашите 5% и ги използвайте разумно, защото те са вашият истински живот. Пазете ги и се опитвайте да създавате нови по-осъзнати Садани за да можете да противодействате. Така бавно и постепенно ще намалите онези доставени не по ваша поръчка 95 % и да увеличите вашите малки 5% – свободна и съзнателна воля.

Замислете се колко подобни навици практикувате и колко от тях проповядвате към другите. Замислете се колко от тях са актуални и за колко нямате никаква представа защо действате по определен начин.

Направете нещо прекрасно за себе си. Обновявайте „собствения си софтуер“, както го правят всички съвременни умни устройства. Избавяйте се от стари и неработещи сентенции и правила. В 21 век на дневен ред е не разрушаването на костите, а това на мозъка, на психиката. Обърнете основно внимание на тези прословути 5% и разбира се осъзнато и разумно ползвайте природните закони, чийто правила никой не е отменял, независимо в коя епоха живеете. Изучавайте задълбочено законите за отношенията, защото те са тези които ще ви накарат да се развивате, да прогресирате, да се чувствате щастливи не само в семеен, но и в личен и ако щете и в бизнес план също.

Хората които се отнасят доброжелателно към света и желаят добро и на другите живеят средно статистически повече. Те са позитивно настроени и това поддържа функционирането на организма им много по-дълго време. Това са така наречените серотонинови механизми в мозъка, които се влияят от това как човека възприема света около себе си, полу-празен или полу-пълен, харесала ли му е разходката или е била загуба на време. Човекът с по високи нива на серотонин е по-толерантен, по-спокоен, повече неща му харесват и затова в крайна сметка е и по-благодарен. А комбинацията, серотонин, мелатонин и стриптофан произвеждат още повече благожелателно отношение на индивида към заобикалящия го свят.

Обикновено хората питат „може ли това да се научи, като практика, за да живеем по-дълго?“. Може разбира се. Основен фактор е правилната и добре съставена диета, където присъстват по-големи количества стриптофан. Но, при вегетарианците например, това е едно от нещата, които често им липсват. Много от тях не съобразяват индивидуалните особености на собствения си организъм за да изградят добре, съобразена подходяща диета или въобще правилен начин на здравословно хранене. Спирането на храната с месо не е необходимото достатъчно условие и не е единствения начин.

Стриптофан, се извлича основно от билки или тропическа растителност. Той може да се набави към организма и чрез добавки, но много от тях или се усвояват много трудно или въобще не се усвояват. Затова достигането на неговия здравословен ефект е специфично, да не кажа трудно. При всички случаи е необходим добър специалист а не “знание” от интернет.

И накрая, във връзка с биологичния часовник на човека допринасящ за доброто му функциониране, съществува още една необходима стъпка. Стъпка, която се изразява в благожелателно отношение на човека на първо място към самия себе си а на второ към околния свят. Това е медитацията. Но медитацията, както днес вече знаем не е седене на килимче или възглавница със скръстени крака и подредени пръсти в някаква поза (мудра). Медитацията може да бъде описана по просто, като състояние при което мозъка ни трябва да бъде в така нареченото дефолтно (изчистено, незамърсено) състояние. Началото на този процес е пряко свързан със стремежа да се превключи вниманието на мозъка от външния контур към вътрешния. А това разбира се не става бързо или веднага. Обикновено може да се постигне след определено количество време между 10 и 25 минути. Така мозъка ще има време да достигне състояние, при което да функционира с намалено търсене на значими сигнали от външната среда.

Например, значимият сигнал за една кокошка е звук, за който тя се ослушва за да улови. Още докато се събуди кокошката включва всичките си сензорни органи, слух, обоняние зрение, миризми и ги насочва в дадена посока за да разбере дали с нея ще се случи някаква опасност или ще има храна. Вариантите са сведени до два. 50 на 50. Или, или. И когато тя се е успокои, че няма нищо опасно тогава, може леко да оклюма глава но не заспива веднага а ухото й например остава включено и работи.

Подобно нещо се случва и при хората. Независимо че човек спи той е оставил някои сензори да работят към значима за него посока. Ето защо някои млади майки успяват, уж спейки да хванат бебето, докато то пада от леглото си. Това е едно от удивителните свойства на нашите организъм да продължава да наблюдава, да търси някакви значими сигнали. Иначе медитацията на пръв поглед не е трудно действие, но реалното й случване изисква изчистването на обремененостите на психичните въртележки в умовете ни.

В много случаи тези значими сигнали които ни отдалечават от медитативното състояние, в ежедневието могат да бъдат новини от интернет, имейли, очакван смс, очакван звън на телефон, периодична зацикленост на някакви мисли, дори серия от поредния сериал. В подобни състояния няма как лесно да успеем с достигането на състояние на медитация. Понякога тези психични въртелеки няма да ни позволят да приближим това състояние дори за миг, по цял ден. Но ако все пак успеем да влезем в него след 10 до 25 минути подходяща настройка, тогава жестикуларната информация започва да се успокоява, значимите сигнали изчезват и накрая успяваме да превключим от външния към вътрешния си контур на охрана „дома“, на самите себе си.

Само така можем да разберем какво е вътре в нас и да го анализираме. Само в това състояние човек може да чуе собствените си мисли, да почувства какво иска, да разбере колко иска.
А ако отидете на симфоничен концерт в подобно състояние, дори всички да са си изключили телефоните си и фокуса около вас да бъде само музиката, въпреки това можете да достигнете медитация, при която дори тази музика да не се яви цел на вашето внимание. В този един момент тя може да бъде за вас, не достатъчно значима прагматично.

Естетическото състояние обикновено пропада, тогава когато няма прагматична заинтересованост.

Ако се разхождате в гората и получавате прекрасно удоволствие, че вървите през нея, това се нарича естетика. Но ако започнете да пресмятам колко кубика дърва има в тази гора и как можете да спечелите от това, това вече е прагматика. Това вече не е медитация. Медитация е когато музиката на талантливия композитор изпълнена от симфоничния оркестър, ви съпроводи по вашия собствен вътрешен път. Музиката само ще ви помогне да чуете себе си. Вие няма да гледате музикантите или публиката. Вие ще слушате мелодията и ще се настройвате на честотите на вашето вътрешно състояние.
Но ако в подобни моменти започнете да мислите за ежедневните си задачи, на кого трябва се обадите, на кого какво трябва да напишете, къде трябва отидете утре, това вече не е никаква медитация, това е просто отново прагматика. Най доброто описание, как да се откажем от вътрешния си диалог според мен е дадено в книгите на Кастанеда. Той се опитва да ни обясни как да не разговаряме със себе си по подобни начини а да освободим тези образи да излязат от главите ни. Същия пример може да бъде даден и за посещение на музей. Ако препускате между залите с ясната цел да обиколите целия музей за час, това няма да доведе до нищо вътрешно полезно за вас. А ако сте в освободено състояние, за вас ще бъде без значение дали ще влезете дори само в една зала или ще се насладите на картините в коридора. Важното е темата в ума ви да е една и тя да бъде достатъчно естетична.

Когато вървя през гората, може да бъде медитация, когато стоя до морето може да бъде медитация, когато стоя пред огъня може да бъде медитация, но най важното време за медитация е храненето.

Ако докато ядете гледате телевизия, то вашето лично безсъзнателно ще води към темата на това виждате. Очите ви ще превключат лесно прагматичното. Ако гледат някоя битка с Шварценегер, или история с потоп, или  гангстерска гонка и т.н.,  най малкото, което се случва в този момент с вас, е че ще преядете, защото вашето безсъзнателно си мисли, че това напрежение което вижда му предстои.

Когато се храните, просто яжте.