Хората които се отнасят доброжелателно към света и желаят добро и на другите живеят средно статистически повече. Те са позитивно настроени и това поддържа функционирането на организма им много по-дълго време. Това са така наречените серотонинови механизми в мозъка, които се влияят от това как човека възприема света около себе си, полу-празен или полу-пълен, харесала ли му е разходката или е била загуба на време. Човекът с по високи нива на серотонин е по-толерантен, по-спокоен, повече неща му харесват и затова в крайна сметка е и по-благодарен. А комбинацията, серотонин, мелатонин и стриптофан произвеждат още повече благожелателно отношение на индивида към заобикалящия го свят.
Обикновено хората питат „може ли това да се научи, като практика, за да живеем по-дълго?“. Може разбира се. Основен фактор е правилната и добре съставена диета, където присъстват по-големи количества стриптофан. Но, при вегетарианците например, това е едно от нещата, които често им липсват. Много от тях не съобразяват индивидуалните особености на собствения си организъм за да изградят добре, съобразена подходяща диета или въобще правилен начин на здравословно хранене. Спирането на храната с месо не е необходимото достатъчно условие и не е единствения начин.
Стриптофан, се извлича основно от билки или тропическа растителност. Той може да се набави към организма и чрез добавки, но много от тях или се усвояват много трудно или въобще не се усвояват. Затова достигането на неговия здравословен ефект е специфично, да не кажа трудно. При всички случаи е необходим добър специалист а не “знание” от интернет.
И накрая, във връзка с биологичния часовник на човека допринасящ за доброто му функциониране, съществува още една необходима стъпка. Стъпка, която се изразява в благожелателно отношение на човека на първо място към самия себе си а на второ към околния свят. Това е медитацията. Но медитацията, както днес вече знаем не е седене на килимче или възглавница със скръстени крака и подредени пръсти в някаква поза (мудра). Медитацията може да бъде описана по просто, като състояние при което мозъка ни трябва да бъде в така нареченото дефолтно (изчистено, незамърсено) състояние. Началото на този процес е пряко свързан със стремежа да се превключи вниманието на мозъка от външния контур към вътрешния. А това разбира се не става бързо или веднага. Обикновено може да се постигне след определено количество време между 10 и 25 минути. Така мозъка ще има време да достигне състояние, при което да функционира с намалено търсене на значими сигнали от външната среда.
Например, значимият сигнал за една кокошка е звук, за който тя се ослушва за да улови. Още докато се събуди кокошката включва всичките си сензорни органи, слух, обоняние зрение, миризми и ги насочва в дадена посока за да разбере дали с нея ще се случи някаква опасност или ще има храна. Вариантите са сведени до два. 50 на 50. Или, или. И когато тя се е успокои, че няма нищо опасно тогава, може леко да оклюма глава но не заспива веднага а ухото й например остава включено и работи.
Подобно нещо се случва и при хората. Независимо че човек спи той е оставил някои сензори да работят към значима за него посока. Ето защо някои млади майки успяват, уж спейки да хванат бебето, докато то пада от леглото си. Това е едно от удивителните свойства на нашите организъм да продължава да наблюдава, да търси някакви значими сигнали. Иначе медитацията на пръв поглед не е трудно действие, но реалното й случване изисква изчистването на обремененостите на психичните въртележки в умовете ни.
В много случаи тези значими сигнали които ни отдалечават от медитативното състояние, в ежедневието могат да бъдат новини от интернет, имейли, очакван смс, очакван звън на телефон, периодична зацикленост на някакви мисли, дори серия от поредния сериал. В подобни състояния няма как лесно да успеем с достигането на състояние на медитация. Понякога тези психични въртелеки няма да ни позволят да приближим това състояние дори за миг, по цял ден. Но ако все пак успеем да влезем в него след 10 до 25 минути подходяща настройка, тогава жестикуларната информация започва да се успокоява, значимите сигнали изчезват и накрая успяваме да превключим от външния към вътрешния си контур на охрана „дома“, на самите себе си.
Само така можем да разберем какво е вътре в нас и да го анализираме. Само в това състояние човек може да чуе собствените си мисли, да почувства какво иска, да разбере колко иска.
А ако отидете на симфоничен концерт в подобно състояние, дори всички да са си изключили телефоните си и фокуса около вас да бъде само музиката, въпреки това можете да достигнете медитация, при която дори тази музика да не се яви цел на вашето внимание. В този един момент тя може да бъде за вас, не достатъчно значима прагматично.
Естетическото състояние обикновено пропада, тогава когато няма прагматична заинтересованост.
Ако се разхождате в гората и получавате прекрасно удоволствие, че вървите през нея, това се нарича естетика. Но ако започнете да пресмятам колко кубика дърва има в тази гора и как можете да спечелите от това, това вече е прагматика. Това вече не е медитация. Медитация е когато музиката на талантливия композитор изпълнена от симфоничния оркестър, ви съпроводи по вашия собствен вътрешен път. Музиката само ще ви помогне да чуете себе си. Вие няма да гледате музикантите или публиката. Вие ще слушате мелодията и ще се настройвате на честотите на вашето вътрешно състояние.
Но ако в подобни моменти започнете да мислите за ежедневните си задачи, на кого трябва се обадите, на кого какво трябва да напишете, къде трябва отидете утре, това вече не е никаква медитация, това е просто отново прагматика. Най доброто описание, как да се откажем от вътрешния си диалог според мен е дадено в книгите на Кастанеда. Той се опитва да ни обясни как да не разговаряме със себе си по подобни начини а да освободим тези образи да излязат от главите ни. Същия пример може да бъде даден и за посещение на музей. Ако препускате между залите с ясната цел да обиколите целия музей за час, това няма да доведе до нищо вътрешно полезно за вас. А ако сте в освободено състояние, за вас ще бъде без значение дали ще влезете дори само в една зала или ще се насладите на картините в коридора. Важното е темата в ума ви да е една и тя да бъде достатъчно естетична.
Когато вървя през гората, може да бъде медитация, когато стоя до морето може да бъде медитация, когато стоя пред огъня може да бъде медитация, но най важното време за медитация е храненето.
Ако докато ядете гледате телевизия, то вашето лично безсъзнателно ще води към темата на това виждате. Очите ви ще превключат лесно прагматичното. Ако гледат някоя битка с Шварценегер, или история с потоп, или гангстерска гонка и т.н., най малкото, което се случва в този момент с вас, е че ще преядете, защото вашето безсъзнателно си мисли, че това напрежение което вижда му предстои.
Когато се храните, просто яжте.
