ДХАРМА в крайна сметка означава
„Правене на това, за което сте родени да направите“.
Дхарма е естественият и универсален закон. Можете да го наричате Природен, Вселенски или Божествен, но той е универсален, и според него всички обстоятелства в живота ви са такива, каквито са.
Самата дума ‘dharma‘ или ‘dharm‘ или ‘dhamma‘ (на санскрит Dharma – Dharma) се превежда като “това, което поддържа” (от корена “dhr” – “държа”, “поддържам”). Символът на Дхарма е колелото.
Всички философии и религии подчертават важността на Дхарма като истинското разбиране на Абсолюта – Бог/Дух. Дхарма е Висшата Реалност, която се проявява като Сила, която стои в основата на цялата Вселена (проявената Вселена и Природа) и поддържа хармонията във Вселената.
Думата „Дхарма“ (धर्म) няма еквивалент на повечето езици, различни от санскрит. Затова превода на другите езици е различен и сякаш малко изваден на повърхността и не разкрива достатъчно дълбоко смисъла. Превежда се още като, „Закон на дълга“, „Правилният начин на живот“, „Върховен дълг“ / „Предназначение“, както на ниво съзнание / духовен опит, така и на ниво материални действия.
ДХАРМА – следване на естественият върховен закон.
Тук е мястото където силно ще подчертая:
ДХАРМА, този естествен, Висш закон действа във вселенета без значение коя година сме. Той е непроменяем. Той не може да остарее, да стане демоде, да бъде отживелица, да не е съвременен и други подобни приумици на невежеството.
Висшият закон и принципи се изпълняват на четири нива:
- Първото ниво (Вишва-Дхарма) е следването на Висшите закони – законите на Бог и природата.
- Второ ниво (Деша-Дхарма) следване законите на нацията. Законите на нацията и семейните закони (Деша) предписват начина на живот на нацията и семейството, основани на традиции и писания.
- Третото ниво (Кутумба-Дхарма) е задължението към предците на своето семейство, изпълнение на принципите на взаимоотношенията, грижа за съпруги, деца, родители.
- Четвъртото ниво (Сва-Дхарма) е вашето индивидуално задължение (по отношение на вашия Дух), чистотата на вашия Ум (Мъдрост) и Ум (мисли), духовна практика и т.н.
В епохата и времето в което живеем тези четири нива са много изменени. Днес с просто око наблюдаваме изцяло променени приоритети; на първо място хората действат за своето его, чак след това (се опитват) – за своето семейство или предци. Това разрушаване на ценностната система се дължи единствено на загубата на Знанието и Истината (Сатя).
Обратното на Дхарма е Адхарма („срещу Дхарма“). Адхарма е дейност, която обхваща всички ваши действия, които пречат и замъгляват потока на вашето радостно, щастливо съществуване.
В момента много, много голям процент (близо или малко над 90%) от хората на Земята не осъзнават, не разбират своята Дхарма или я изпълняват изключително лошо. Те страдат, получават удари (житейски, емоцинални, материални и др.), боледуват, губят себе си, и най-често запълват нейното неизпълнение с алкохол. И въпреки това упорито продължават да следват пътя на адхарма. В повечето случаи индикатор, че човек не върви по своя път е Онкологията.
Дхарма е път, по който трябва да работите усилено и усърдно. Ще ви бъде достатъчно трудно! Особено в началото, когато Вселената започва да тества решението ви да се движите по своя собствен път, вашето Дао. Но ако не избягате от трудностите на така наречения „първи етап“, резултатът ще бъде сто процента. Ще получите цялата Артха, която ви се полага.
Адхарма е път, по който също ще трябва да работите, но по него работата често ще бъде безсмислена или няма да Ви носи просперитет и радост. Никой не харесва и не обича подобни хора. Те не намират своите подходящи партньори а такива които напускайки, оставят опустошение, разочарование и съжаление за отношенията. Успехът по този път е всъщност е възможен, но той ще бъде за сметка на игрите на усиленото его. Но в крайна сметка, така или иначе той се оказва временен, никога не е пълен, не е 100%, и на всичко отгоре се постига чрез невероятно разхищаване и преразход на самия себе си и личната си енергия. Освен това този, който играе, рано или късно винаги губи. Институцията винаги печели.
Поддържайки пресиленото си его, обкръжавайки се със слаби неудачници, вие реално бихте чувствали себе си като крал. А когато попадате в полето на силни, умни, мъдри хора, егото ви започва да се блъска в стени, иска да се пръсне по шевовете. Така, когато застанете до някоя изключителна, силна личност или взаимодействате с нея, това буквално ви осакатява. Така егото Ви бива тествано за неговата сила. Изпитвате болка, разочарование, внезапно осъзнавате собствената си незначителност. Вътре дълбоко във Вас, Царят пада от трона и това боли.
И в този момент съществува шанс. Шанс за промяна, за трансформация. Обърнете се към силните, преклонете егото си и започнете да учите. Влезте в енергиен обмен с тях. Започнете да придобивате техните качества. Така ще имате възможност да вървите по Дхарма.
Но също така е възможно и да пропуснете този шанс, ако егото ви вземе връх и ви отведе от тази неудобна зона. Но „за протокола“, количеството шансове, давани от Вселената, не са неограничени.
Майстор става този, който може да се учи от друг, да приема неговите качества, да интегрира знанията му в своите и да израства още повече.
Другият избор е когато допълнително засилите фалшивото си его и така ще продължавате да се въртите в кръг.
Научете се да учите, растете, развивайте се, намирайте своя път (предназначение) и нека цялата сила на съдбата ви бъде с вас!
