Духовните практики са ни нужни като начин за хармонизиране на планетите. И когато ги практикуваме ежедневно, тогава животът ни става много по-добър. Това, разбира се предполага, че съдбата ни също се променя, чувството ни за щастие се увеличава, и отношението ни към това, също се подобрява.
Чрез духовните практики човек става независим от обстоятелствата. Вкусът (влечението) към материалните блага става все по-малък, а към духовните практики по-голям. Само така човек може да въздейства и да се освобождава от съдбата си, защото съдбата – това е влиянието на планетите върху човешкото съзнание, върху нашия ум. А духовната практика е тази която е в състояние да изведе ума ни до духовното ниво на съзнание, да се оттегли от влиянието на невежеството.
Чрез занимание с духовна практика също така се развива и друго много важно качество интуицията – по-директната връзка с Бог. Духовната практика директно влияе на интуицията и я увеличава.
В Йога сутрите са описани три вида духовно развитие – тапас, свадхяя и ишвара пранидхана.
Тапас е строгост, ограничения, правила, приемане всичко благоприятно и отхвърляне на всичко неблагоприятно (звук, предмет, вкус, мирис).
Свадхяя е определен тип дълбока медитация, когато човек чрез медитация, започва да размишлява, да се занимава със самоанализ. Това може да се прави по няколко начина – под формата на медитация, чрез комуникация с хора, които също се развиват, чрез обмен на информация. Един от най-добрите видове е четенето на религиозна литература и свещените писания. Но тук е много важно да осъзнаем, че религията не е духовен живот. Много хора се занимават с религиозни дейности, но не живеят духовен живот. Важно е да сте наясно с целта си, когато четете духовна литература. Във ведическите писания и в християнството основната цел е любовта към Бога. И всички Свещени Писания трябва да ни водят към една мисъл – тази да развиваме любов към Бога. В книгата Бхагавад Гита, която е квинтесенцията, азбуката на духовния живот, е описано, че човек не е неговото тяло. Това е първото и най-важно разбиране за развитието на духовния живот.
Ишвара Пранидхана. Ишвара е име на Бога, а Пранидхана е традиция. Това е най-висшата проява на духовния живот, това е духовна практика, която по принцип изважда човека от влиянието на планетите и той става независим от съдбата. Това означава, че човек се изгражда така, че да може да умре правилно, защото моментът на смъртта е най-големият слой от нашата памет, нашата мисия, който съществува в съзнанието на човек и които определя следващия му живот. Да посвети живота на Бог означава, че човек посвещава всеки момент от живота си на Бога. Това се проявява по такъв начин, че човек каквото и да прави, го прави за Бога и всяка дейност, занимание, трябва да се извършва по идеален начин, защото е за Бога. И когато се събуди сутрин, трябва да помисли какво ще бъде приятно за Бог. Това време се нарича Брахма Мухурта – времето на Брахман. Това е времето за Бог.
И дори когато човек се храни, първо трябва да благослови храната си на олтара, да я предложи като храна на Бога за освещение. Това е тайнството, което освобождава човека от съдбата, това е Акарма – това е бездействие в дейността.
Астрологично допълнение:
Планетата Сатурн е показател (карака) на 12 дом, който е отговорен за аскетизма, отречението и чрез извършването на аскези, ние укрепваме своя Сатурн.
Чрез медитация укрепваме Луната. А това да подобрим Лунната си енергия е необходимо на абсолютно всеки, защото тя е главния отговорник за нашето умонастроение.
И като цяло всичко се укрепва чрез служене на Бога, включително и човешкия живот.
