(САДАНА) 2
Както стана въпрос в предходната част, Садана е най силната формула на нашето съществуване. Чрез нея всеки индивид формира своите навици и така постига своите успехите или неуспехите. Садана още е повтарящо се практикуване на възприетите убеждения и норми, които контролират голяма част от съзнанието ни.
Тези убеждения и поведение са формирани до голяма степен от други личности, като много от тях са неизвестни а от самата личност се формират само няколко процента.
Ето защо тези процеси са толкова важни за успешното ни общуване, както с любимите хора така и с колегите и познатите. А днес, в 21 век общуването между мъжете и жените е сведено до елементарни нива (включващи основно ниските ни страсти) на убеждения и поведение от които страдат и двете съставни на тези съюзи. Днес се счита за съвсем нормално ТОЙ и ТЯ първо да си легнат и чак след това да помислят какво ще правят заедно. Т.е. на първо място е изведен въпросът – дали ще си паснат половите ни органи? Ако това е наред то значи ще се разберем „някак си“. Природните закони са обърнати с краката нагоре.
Например още от малки родителите кроят планове как наследниците им да не работят като тях и да бъдат поне едно ниво нагоре. Започват да им говорят още от съвсем невръстна възраст големите сентенции от живота: „който учи той ще сполучи“; „учи за да не работиш“; „много хубаво не е на хубаво“; „Работата на ум учи“; „Една птичка – пролет не прави“; „занаят не се учи а се краде“; „От работа гърбав се става, но не и богат“; „Крушата не пада по далеч от дървото“; „Който е работен, ще бъде имотен“; „Върви само по утъпкан път“; “Мъжът не трябва да се страхува и не трябва да плаче“ и много други мъдрости от други разнообразни категории, като например блестящата защитна реакция на хора, които в даден момент нямат никаква идея какво да кажат, срещу някой който е споделил чиста мъдрост – „Мм.. дървен философ“,.
Това сами разбирате, директно означава, че много от нещата които правите с действията си, реално не са ваш избор. Те са ви присаден избор. А после се питате защо не сте щастливи, защо трябва живота да е толкова труден, и трябва да живеете с тези или с онези не толкова приятни хора. Може често да ви се случва някой хора да ви говорят, че сте много успешни, че сте добър търговец, че магазина ви е прекрасен, или че облеклото Ви е много подходящо и модерно. Но въпреки, че някъде вътре във вас разбирате, че това съвсем не е искрено, избирате да го приемете, и след като стъпите с действията си на тази основа, така лично се погрижвате да заблудите и излъжете себе си. Чувствате някак, че трябва да бъдете съвсем друг човек, но просто не намирате смелост да промените това.
А реалността е такава, че е добре ясно да бъде разбрано, че тъй като тази система от натрупани убеждения – САДАНА не се формира за един ден а е била повтаряна във времето много пъти, тя е програмирала вашия мозък, и по този начин създава мислите и действията ви. Какво се случва реално: до около петата година фонтанелата на мозъка на човека все още не е затворена. Т.е. черепа все още не се е затварил. Той е открит. Знаете как ако пипнете малките деца по главата отгоре там все още е много меко. При новородените дори може да усетите пулсации. Това ни дава яснота, че до тези моменти от възрастта мозъка все още не е ограничен и затворен от черепа а расте. Той се запълва с информация, създава си синапсични връзки, прави си много конкретни записи и пише своя собствен софтуер на бъдещото си поведение. Казано в друг смисъл мозъка до около петата година е открит за света, не е ограничен и затворен. Дори малкия човек може да има видения, памет от минал живот, възприятия за духовни неща и т.н. Един истински случай може да ви шокира и разбира се, да не повярвате на следното, но то е записано от стресирана майка, когато чула достатъчно добре, как по голямото братче на 3,5 години се приближило към дребосъка на 1,5 година и тихичко му прошепнал – Сашко! Сашко, разкажи ми как изглежда бог, че вече съвсем не помня.
Тук разбира се съвсем спокойно можете да си помислите че това е скалъпена история от някоя религиозно фанатична майка а не близък спомен от духовен живот. Или аз съм си го измислил за да Ви впечатля. За щастие и двата сюжета не са верни, но ако подобна история Ви идва в повече, не се притеснявайте, всичко е наред!
В такива моменти винаги се сещам за един любимите ми реални, съвременни сюжети, където главен герой е малкия Аким Камара, който на три годишна възраст изпълнява 10 минутен концерт за цигулка в G мажор, опус 11 на Фердинанд Кюхлер от „Летящият холандец“. Намерете го в интернет и се забавлявайте, както го прави и дребосъка. И обърнете внимание, как докато изпълнява това толкова сериозно произведение, прекрасния малчуган се оглежда в страни, гледа към облаците, забавлява се и свири с такава лекота. Днес има много подобни примери които можем да намерим заради високите технологии и видео записването. Много малки деца сякаш се раждат с вродени качества като на 30-40 годишни професионалисти. Но когато проследите историята, ще видите че с годините много от тези им качества избледняват и се губят. Вероятно и при вас е имало такива моменти. Вероятно и вашите деца носят (или са носили) със себе си подобни спомени и качества – сидхи.
Моят син когато беше на 7,5 г. често ме побеждаваше на шах, и то с лекота. Днес отново го прави, но вече малко се затруднява.
Едната част на Садана – повтарящите се навици и поведение които са ви внушени, привнесени и инсталирани в съзнанието ви и които са чужди, реално не са персонално за вас. Те са или са остарели или вредят и правят живота ви нещастен и труден. А понякога много труден. Щетите от това се изразяват най-малкото в това, че не можете да бъдете себе си. Т.е. действате по схеми, които нямат никакво отношение към вашата личност. На съвременен език това може да се опише като вмъкване на зловреден код в личния ви софтуер, който при достатъчно повтаряне, ще ви кара да извършвате странни и безполезни неща, които ще ви отдалечават от вашата същност.
Хората понякога могат да бъдат много уверени че говорейки изразяват личните си разбирания и намерения, и че имат свободата на словото и действията си, но при положение че те са само 5% или по-малко, това означава, че реално изразяват нечия друга и странна, обусловена позиция. Даже нямат представа чия е тя.
Бягството от тежкия селски живот е формирало в много от предходните няколко поколения убеждението, че най-важното нещо е образованието. Основно това! Защо? Защото чрез него са успявали да се изтръгнат от този тежък селски живот и понякога от грубите му страни. И тези които са успели да отидат в големите градове формират в собствените си разбирания абсолютно категорично, че трябва много сериозно да насадят тази парадигма на любимите си наследници. Не за друго а защото им мислят най-доброто. – Трябва да учиш иначе нищо няма да стане от теб.
Ето, днес аз съм над 50г и с три образования, и ако попитате моят татко, той категорично ще ви каже, че моите успехи каквито и да са те, са общо взето недостатъчни. А понякога са случайни или късметлийски. Но това е моят татко и той заслужава и получава моята любов. Но в края на краищата с това нищо не можете да направите. Вие сте длъжни да правите неща свързани с вашата съдба, а не със съдбата на онези, които не променят отношението си към вас. Вие не сте отговорни за тяхното мнение. Вие сте отговорни за своето отношение към себе си. Вие не сте отговорни за това как е прието, как е модно, как е по български. Вие отговаряте за себе си и собствения си живот. Когато умирате ще се интересувате от мнението на само един човек – вашето собствено.
Текст от интернет от анонимна авторка:
- Умирах когато тръгвах на училище, умирах когато кандидатствах във ВУЗ, умирах когато се омъжвах, умирах когато се раждаха децата, умирах когато порастваха и трябваше да получат образование. В края на краищата разбрах, че нямам много време за да започна да живея.
Другата част на Садана, която се отнася до вашите лични потребности и възможности, и която създавате вие самите, ви помага да постигате целите си. Помага ви да увеличите онези малки 5% до много повече и да бъдете освободени.
Увеличавайте разумно тези малки проценти, защото времето е малко. Премахнете онова което вече не ви служи в съвременната реалност и с което не можете да постигате никаква цел. Да, в 1990 или 1992 или 1997 сиренето вероятно е било важно, защото просто в магазините тогава нямаше абсолютно нищо друго, но тези информационни системи трябва да се обновяват както си обновявате операционната система на компютъра или телефона.
В 21 век няма такава нужда от притеснение за калция и костите. Днес имаме нужда от разбирането за това че прекалено лесно се разрушава мозъка и психиката. Днес стреса при жените, ниските нива на серотонин и окситоцин са толкова големи заради две основни причини. Първата е тежкия режим на живот (подразбирайте мъжки) – стремеж към кариера и достижения а втората е отвратителното хранене. Всички продукти стават все по-лоши и по-лоши. Като допълнителна причина можем да добавим режима ни на общуване, който не поддържа и не повдига на необходимите химични и психологични нива на мъжката и женската природа. Тези причини водещи до липсите на серотонин и окситоцин при жените и тестостерон при мъжете, създават сложна дисфункционалност в главния мозък които се проявяват като определени качества на характера.
Една от ярките проявления на тази недостатъчност при жените се нарича „синдром на сковаността на лумбалния пояс“. Това са образувания, вид тъкани към главния мозък, които свързват две отделни области. Този синдром се изразява в настойчивата и почти маниакална склонност на жената да получи желаното на всяка цена. – Сега, трябва да направим ремонта. – Но ти си бременна как да стане, а трябва да ходя на работа сега и не мога да отсъствам. А детето ще се появи съвсем скоро и ако трябва и ремонт няма да мога да се фокусирам във всички посоки.
– Аз пък искам сега. Няма да раждам сред тези чугунени радиатори. В конкретния случай жената не разбира, че това не е феминизъм от четвъртата вълна, където тя задължително трябва да отстоява своите желания. Не, това е болест – рязко втвърдяване на лумбалния пояс. Това не е отстояване на личността а подкопаване и разваляне на семейството по причини близки до психическо заболяване. Ако жената не иска да приеме, че при нея има разстройство на нивото на психиката то често резултатът е развод. Това се случва защото тя не вижда друга вариант, друга възможност. Мъжът няма да може да издържи дълго да живее с такава „болна“ жена. Неговите ресурси не му позволяват. При мъжете най често стресът и лошото хранене директно водят към личностна деградация. А тези резултати са още по-вероятни, когато ТЯ или ТОЙ не искат да се лекуват. Когато човек започне да игнорира своето тяло, и състоянието на мозъка, оправдавайки се с: – Явно имам лош характер и просто съм такъв какъвто съм. Другите да ме приемат такъв!
Това въобще, дори приблизително не е вярно. Жената е искрено любящ човек. Тя е прекрасна съпруга и майка. Мъжът е смел защитник, грижовен, щедър и целеустремен, но понякога и двамата са болна версия на тези качества.
Трябва най-после и двамата да разберат, че могат да действат по друг начин. И когато тези действия са осъзнати, постепенно всеки ще може да променя жизнената си програма. Особеността е тази, че времето е сравнително малко и не е достатъчно да се измени целия диапазон на характера. Но резултатът е че при положение че човек е втвърдил поведението и качествата си на 95%, дори да промени само 10%, усещането за тази промяна се отразява като нова личност и нов живот.
