Автор: Дмитрий Бутузов
В днешния свят цари духът на потребителските настроения. За да постигат целите си, хората най-често се опитват да експлоатират другите.
В семействата съпрузите се използват един друг, за да реализират и задоволят своите лични потребности и нужди, бизнесмените измислят все по-изобретателни начини да привличат клиенти, правителствата от своя страна също манипулират хората.
Живите същества са се превърнали просто в инструмент за светско наслаждение.
Причината за всичко това се корени във фалшивото ни его, което само, се фокусира върху себе си. Девизът на фалшивото ни его може да се определи като: „Аз, На мен, Мое“.
Ако не искате да живеете по подобен начин и търсите инструменти за щастлив живот, то ето няколко ефективни метода.
Първи метод за оцеляване в съвременния свят
Първото нещо, с което трябва да започнете, е да спрете да се фокусирате върху себе си. Съсредоточете се върху качеството на вашето служене към другите. Именно в служенето се разкрива личната ни индивидуалност.
След като престанете да мислите основно за себе си, ще ви бъде възможно да чувствате другите, да ги разбирате, да четете мислите им, да им съчувствате, да обичате и да се радвате на успехите им.
Втори метод за оцеляване в съвременния свят
Второто нещо, което можете да направите, е да създадете около себе си среда, която отговаря на вашите ценности. А като за начало, ще е добре да изключите всякакво лошо общуване и нездрава комуникация.
Може да изглежда, че ще останете сами, без приятели, без роднини. Може да имате страх от самота.
Ако се доверите на живота и се движите според принципа „Предпочитам да съм сам, отколкото с всеки с който ми попадне“, ще забележите как самите вие ще се превърнете в магнит за благоприятна среда.
Съдбата сама ще ви отдели достойните хора. Тези, за които вие сте важни като личност, с вашите ценности и нужди, определено ще останат. А тези, за които сте били начин за задоволяване на личните им интереси, ще изчезнат от картината на вашият живот.
Преживях точно такъв опит в живота си, когато от огромен кръг хора от заобикалящата ме среда, около мен останаха малцина. Или по-скоро не няколко, а един. Това е приятел от детството, който показа уважение към новите ми ценности и много бързо тези ценности се првърнаха в общи. Не остана никой друг.
Една година живях като отшелник. Ходих до реката, разхождах се, медитирах, учих много.
Започнах да посещавам само онези места, които ми харесваха и бяха полезни. Животът започна да ми дава нови познанства. Беше почти без усилие.
Започнаш да усещаш, как светът не се опитва да те промени в неговата си посока, а ти променяш света в свой и той се адаптира към теб.
Сега моята среда е моята сила и опора. Работата ми е възможност да служа на този свят.
Пожелавам на всеки да намери делото на живота си и да се обгради с близки по дух и ценности хора!
А вие до колко успявате да се занимавате с дейности според личните ви таланти и природа в духа на служене и да се обграждате с достойни хора?
