Кармата през погледа на Джьотиш – Ведическата Астрология
Често Кармата се възприема основно в негативен смисъл. Но тя има огромно значение и влияние и в положителен аспект. В древните ведически писания кармата е описвана като запас на благочестие. Това трябва да ни даде ясен знак, че кармата в крайна сметка е нещо положително за нас и нашето конкретно съществуване – превъплъщение. Когато възприемате кармата само от негативната й страна така сами ограничавате до голяма степен нейното разбиране, действие и прилагане. Това при всички случа сковава възможността за нейното адекватно преживяване и възможността за нейното коригиране към по-висш аспект на благочестието.
В Прашна Марга се казва: „Човек е роден, за да пожъне последствията от миналата си карма…“ В тази статия ще говорим за кармата, която е причинила прераждането. Нека да видим какво се казва за това в Шастрите и в Джйотиш традицията на Шри Ачутананда.
Дефиниция на понятието карма
Думата карма има общ корен с думата кара, което означава ръка, символизираща всяко предприето действие. Има и общ корен с думата парикрама, едно от значенията на която е пътуването на душата от едно тяло в друго.
Всички действия трябва да включват в себе си някакъв вид движение, определено количество от елемента Ваю (въздух). Ваю се управлява от Сатурн. Ето защо кармата се свързва предимно със Сатурн, било под формата на действия, било под формата на движения.
Източници за възникване на кармата
От гледна точка на произхода на действието, кармата се разделя на три вида:
- манас карма (карма на ума)
- шаририка карма (карма на тялото)
- вачика карма (карма на речта)
Действията на мислите създават манас карма. Ние получаваме информация чрез сетивата (гяна индрия) и тази информация поражда мисли.
Когато някой докосне нещо горещо, веднага инстинктивно отдръпва ръката си. В главата му мигновено възниква мисълта, че ръката му може да изгори. Тази мисъл го кара да махне ръката си. Т.е. това е карма, създадена от ума.
Кармата, извършена от органите на действие (карма индрия), се нарича шаририка карма.
Речта (на санскрит Вач) се свързва с душата. Вачика карма е действие на нивото на нашето съзнание. Това е най-близо до душата.
Ето защо за да контролираме кармата, която правим на това ниво се препоръчва мауна врата или обет за мълчание. Мауна врата се практикува и по време на медитация. Това е тапас за нашето съзнание.
-
- Манас карма е свързана с ума, мислите и се създава чрез накшатрите.
-
- Шарика карма е свързана с тялото и се създава чрез знаците на зодиака, наречени раши.
-
- Вачика карма е свързана с душата и се създава извън всичко това.
Четири категории карма
В зависимост от времето на проявление (каала), Шастрите разграничават четири категории карма:
- Санчита карма е цялата кумулативна натрупана карма в резултат на минали действия.
- Прарабдха карма е част от Санчита, готова да даде плод в настоящия живот.
- Криямана карма е кармата, създадена в момента (добавена към Санчита), чиито плодове ще бъдат получени в бъдеще.
- Агама кармата е тази част от кармата, която се създава от мислите и намеренията и в този смисъл може да бъде предвидена, очаквана.
Интересното е, че термините санчита и раши имат едно и също значение – планина, грамада. И това не е случайно, защото Раши (зодиакалните знаци) са мястото на натрупване (складиране) на узрялата част от Санчита карма, т.е. на Прарабдха кармата.
Разбиране на различните категории карма
Разделението на кармите в горните категории ни позволява да направим няколко важни извода:
-
- Човек не може да изпита всичките си карми за един живот.
- От общата Санчита карма се взема определена част от нея (Прарабдха), която се разпределя между 12 раши и образува джатака (хороскопът на раждане). В определен момент между Каала Пуруша (олицетворение на Създателя в 12-те знака и във времето) и душата се сключва нещо като „кармичен договор”.
- Този „договор“ започва със съюза, сключен в момента на съвкуплението (нишека) и момента на зачатието (адхана), свързан с него, след което започва да дава плод в определени периоди.
- Единственият начин да изчерпите Прарабдха кармата е да я преживеете в това тяло (или емоционално в ума, когато правите корекции).
- За да изпитате тази карма, всичките пет карма индрии и пет гяна индрии трябва да бъдат напълно оформени. Колкото по-развити са те, толкова по-дълбоко е преживяването на кармата.
- Джатака – това е ограничен списък от кумулативна минала карма, както от добри, така и от лоши действия. Определена част от цялата минала карма (Санчита) може да се види на дробната карта Шаштямша (Shashtyamsha) D-60.
- Докато една част от Криямана карма ще даде плод още в този живот, останалата част от нея ще се влее в Санчита, за да образува бъдещи раждания.
- Душата не може да постигне мокша, докато натрупаната санчита карма не бъде изчерпана или докато не получи върховната Божествена милост.
В допълнение, тук на помощ идва Веданга Джьотиш, която наричат още очите на Ведите,
Каква е основата на идеята за използване на ведически средства за коригиране на съдбата
За да се види Криямана карма, е нужно да се състави карта Прашна и да я сравним с наталната карта. В резултат на това можете да видите дали количеството лоша и добра карма се е увеличило или намаляло от момента на раждането.
При подбора на препоръки опитният астролог, не разчита сляпо само на Прарабдха кармата, показана от хороскопа Джатака. Той съставя прашна, която ще покаже текущото състояние на нещата.
Това означава, че благодарение на извършената в този живот карма (Криямана), Каала Пуруша коригира „договора” на човека с Нея!
Съществуването на Криямана карма показва също, че човек може:
- съзнателно да променя първоначалния си „договор“;
- да предотвратява преживяването на негативни карми.
Ето от тук се ражда идеята за подбор на ведически корекции. Тяхната цел е да променят към по добър вариант, първоначалния „договор“.
Статията е основана на разговори, статии и отговори на въпроси от Гуру Санджай Ратх (https://srath.com/) и Висти Ларсен (https://srigaruda.com/).
